Враца (стара паралелна форма Вратца) е най-големият град в Северозападна България с население към 2013 г. – 57 771 души. Административен и стопански център на едноименните община Враца и област Враца. Намира се на около 112 км северно от София, 40 км югоизточно от Монтана.
Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са Пещера Леденика, Водопад Скакля и Прохода Вратцата.
Във Враца се съхранява Рогозенското съкровище, което е най-голямото тракийско съкровище откривано досега.
Ежегодно в града се провеждат Ботевите дни, чиято кулминация са митингът-заря на 1-ви юни, провеждан на площад „Христо Ботев“, както и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.
Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“.
Враца има красива околност. От юг са сиво-виолетови скали на Врачанската планина, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.
Природни забележителности:
Проход „Вратцата“
Проход Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров – над 400 м. Дори самата гледка към тях смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи. През прохода минава асфалтиран шосеен път за пещерата Леденика, ски писта Пършевица и планинското село Згориград. В района е изградено езеро с водни колела. На Вратцата ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. На скалите са прокарани около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Скалният масив предлага на алпинистите огромно разнообразие от скални форми – големи надвеси и тавани, отвесни гладки плочи, цепнатини и комини с различни ширини, ръбове и вътрешни ъгли.
Пещера Леденика
Пещера Леденика е една от най-посещаваните пещери в България. Отворена е за посещение през цялата година. Намира се на 16 км от Враца. Изграден е асфалтов път, който преминава през прохода Вратцата, криволичи покрай скалите и горските масиви на Врачанската планина и достига до самия вход на пещерата. Леденика се намира на 830 м надморска височина. Тя е дълга 320 м и има 10 зали. Носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8-16 градуса. Влажността на въздуха е 92 %. Леденика има едни от най-красивите зали и формирования – „Езерото на желанията“, „Проходът на грешниците“. Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите – „Концертната зала“. Тя е огромна, красива и с невероятна акустика, което е причина Врачанската филхармония често да изнася в нея симфонични концерти. Оттук по железни мостове се преминава през Малката и Голяма пропаст, през коридора „Завеските“ и се достига до „Бялата зала“. Най-високата точка в Леденика се нарича „Седмото небе“. Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Можете да си наемете коне и да направите прекрасна разходка в планината.
Водопад Скакля
Водопад Скакля е най-високият непостоянно течащ водопад в България. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачанския Балкан, като уникалното е, че гледки към него се разкриват дори от самия център на Враца. [35]
Водопад Боров камък
Водопад Боров камък – преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. Отскоро обаче е създаден туристически маршрут, наречен сполучливо «екологична пътека».
Пещера Понора
Пещера Понора – Водна пещера, намираща се в близост до с. Чирен, на 15 км от гр. Враца. Една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии, наситени с вторични пещерни образувания. Пещерата е дълга 3 км и 497 м и във всички галерии тече река. Главна посока на развитие е Запад/Северозапад. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва с един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.
Храмове и манастири
Катедрален храм „Свети Апостоли“
Митрополитски храм „Св. Николай“ – построен 1867 г.
Възнесенска църква храм-паметник „Свети Софроний Епископ Врачански“ – построена 1848 г.
Църква "Св. св. Константин и Елена” (Св. Царей) – построена 1870 г.
Катедрален храм „Свети Апостоли“ – построен 1898 г.
Манастирски комплекс с едноименна църква "Св. Иван Рилски- Пусти” – От края на XVI и началото на XVII век. Намира се в местността над кв. Бистрец
Храм „Св. Мина“ – построен 2013 г.
Църква "Св. Троица” – Згориград, Враца
Мътнишки манастир "Свети Николай” – основан през XVII век
Ески джамия – от края на XVIII и началото на XIX век, обявена за архитектурен и художествен паметник в ДВ бр. 94 от 1972 г., преустроена в Природозащитен център Натура през 2008 г. Същият играе ролята и на туристически информационен център.
В близост до Враца се намира действащият и до днес Черепишки манастир "Успение Богородично”. Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371–1393 г.). Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.
Врачански говор
Врачанският говор е цветист, с тънки нюанси и богат подтекст. Специфичното му омекотяване (сиренье, беганье, тумбенье, тупанье) го прави приятен, забавен и атрактивен. Характерни са смяната на ударенията, както и пропускането на „х“ навсякъде, където е възможно (ода, убаво, фащам, гледаа, дадоа).
Членната форма за мъжки род единствено число „о“ (гърбо, вместо гърба; врато, вместо врата; мъжо, вместо мъжа).[37] Актьорът Краси Радков има основна заслуга в популяризирането на специфичния врачански говор. Чрез телевизионния си образ Гацо Бацов, той запознава българската публика с цветистите думи и изрази от Врачанско.
Източник: Wikipedia
Източник: Guide-Bulgaria
Източник: BulgariaTravel
Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са Пещера Леденика, Водопад Скакля и Прохода Вратцата.
Във Враца се съхранява Рогозенското съкровище, което е най-голямото тракийско съкровище откривано досега.
Ежегодно в града се провеждат Ботевите дни, чиято кулминация са митингът-заря на 1-ви юни, провеждан на площад „Христо Ботев“, както и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.
Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“.
Враца има красива околност. От юг са сиво-виолетови скали на Врачанската планина, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.
Природни забележителности:
Проход „Вратцата“
Проход Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров – над 400 м. Дори самата гледка към тях смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи. През прохода минава асфалтиран шосеен път за пещерата Леденика, ски писта Пършевица и планинското село Згориград. В района е изградено езеро с водни колела. На Вратцата ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. На скалите са прокарани около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Скалният масив предлага на алпинистите огромно разнообразие от скални форми – големи надвеси и тавани, отвесни гладки плочи, цепнатини и комини с различни ширини, ръбове и вътрешни ъгли.
Пещера Леденика
Пещера Леденика е една от най-посещаваните пещери в България. Отворена е за посещение през цялата година. Намира се на 16 км от Враца. Изграден е асфалтов път, който преминава през прохода Вратцата, криволичи покрай скалите и горските масиви на Врачанската планина и достига до самия вход на пещерата. Леденика се намира на 830 м надморска височина. Тя е дълга 320 м и има 10 зали. Носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8-16 градуса. Влажността на въздуха е 92 %. Леденика има едни от най-красивите зали и формирования – „Езерото на желанията“, „Проходът на грешниците“. Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите – „Концертната зала“. Тя е огромна, красива и с невероятна акустика, което е причина Врачанската филхармония често да изнася в нея симфонични концерти. Оттук по железни мостове се преминава през Малката и Голяма пропаст, през коридора „Завеските“ и се достига до „Бялата зала“. Най-високата точка в Леденика се нарича „Седмото небе“. Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Можете да си наемете коне и да направите прекрасна разходка в планината.
Водопад Скакля
Водопад Скакля е най-високият непостоянно течащ водопад в България. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачанския Балкан, като уникалното е, че гледки към него се разкриват дори от самия център на Враца. [35]
Водопад Боров камък
Водопад Боров камък – преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. Отскоро обаче е създаден туристически маршрут, наречен сполучливо «екологична пътека».
Пещера Понора
Пещера Понора – Водна пещера, намираща се в близост до с. Чирен, на 15 км от гр. Враца. Една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии, наситени с вторични пещерни образувания. Пещерата е дълга 3 км и 497 м и във всички галерии тече река. Главна посока на развитие е Запад/Северозапад. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва с един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.
Храмове и манастири
Катедрален храм „Свети Апостоли“
Митрополитски храм „Св. Николай“ – построен 1867 г.
Възнесенска църква храм-паметник „Свети Софроний Епископ Врачански“ – построена 1848 г.
Църква "Св. св. Константин и Елена” (Св. Царей) – построена 1870 г.
Катедрален храм „Свети Апостоли“ – построен 1898 г.
Манастирски комплекс с едноименна църква "Св. Иван Рилски- Пусти” – От края на XVI и началото на XVII век. Намира се в местността над кв. Бистрец
Храм „Св. Мина“ – построен 2013 г.
Църква "Св. Троица” – Згориград, Враца
Мътнишки манастир "Свети Николай” – основан през XVII век
Ески джамия – от края на XVIII и началото на XIX век, обявена за архитектурен и художествен паметник в ДВ бр. 94 от 1972 г., преустроена в Природозащитен център Натура през 2008 г. Същият играе ролята и на туристически информационен център.
В близост до Враца се намира действащият и до днес Черепишки манастир "Успение Богородично”. Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371–1393 г.). Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.
Врачански говор
Врачанският говор е цветист, с тънки нюанси и богат подтекст. Специфичното му омекотяване (сиренье, беганье, тумбенье, тупанье) го прави приятен, забавен и атрактивен. Характерни са смяната на ударенията, както и пропускането на „х“ навсякъде, където е възможно (ода, убаво, фащам, гледаа, дадоа).
Членната форма за мъжки род единствено число „о“ (гърбо, вместо гърба; врато, вместо врата; мъжо, вместо мъжа).[37] Актьорът Краси Радков има основна заслуга в популяризирането на специфичния врачански говор. Чрез телевизионния си образ Гацо Бацов, той запознава българската публика с цветистите думи и изрази от Врачанско.
Източник: Wikipedia
Източник: Guide-Bulgaria
Източник: BulgariaTravel
