Силистренска област е разположена в североизточната част на България, на брега на река Дунав. Тя граничи с областите Русе, Разград, Шумен и Добрич, а също така с Румъния по суша и чрез река Дунав. Територията на региона включва части от Дунавската хълмиста равнина, Добруджа и низини от Лудогорието. Релефът е предимно развнинен. Реките, които текат през региона, са малки и те често пресъхват през лятото. Река Дунав е естествен воден път свързващ Силистра с Централна и Източна Европа.
Икономическото и културно развитие на региона е силно повлияна от румънската окупация на Южна Добруджа. След Балканската война, от 1913 г., гр. Силистра става румънско притежание като е върнат към България през 1940 година.
В областта е развито селското стопанство, като предимно се отглеждат зърнени и технически култури. Климатичните условия и почвите са изключително благоприятни за развитие на земеделие. Липсват вековни гори - пейзажът се разнообразява от полезащитни пояси.
Природни и исторически дадености на региона дават възможност за развитието на познавателен, културен, екологичен, селски и ловен туризъм. Най-интересния природен обект в областта е езерото Сребърна. То се намира в западно от град Силистра и е част от биосферен резерват "Сребърна", включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. В река Дунава има формирани острови, някои от които са подходящи за отдих (плаж) и туристически цели. Дивечовия резерват Каракуз предоставя възможности за ловен туризъм, а природните резервати Малък Преславец (има езеро с водни лилии) и "Сребърна" са удобни места за екотуризъм.
Открити са многобройни археологически обекти и артефакти пръснати из целия регион - тракийски могили, останки от крепости, уникална гробница в Силистра и др. Поради стратегическото си местоположение, до 19-ти век тук са били построени няколко крепости. Има запазени къщи и църкви от епохата на Възраждането. Етно комплекса Рибарската махала в Тутракан е единственият архитектурен комплекс от този тип в България.
Сред историческите забележителности в Силистренска област са още:
- Кючук-кайнарджанската чешма в с. Кайнарджа, където е подписан мирния договор между Русия и Турция през 1774 г.;
- Военната гробница край с. Шуменци, в памет на загиналите през 1916 г. за освобождението на Добруджа
и др.
Източник: Guide-Bulgaria
Икономическото и културно развитие на региона е силно повлияна от румънската окупация на Южна Добруджа. След Балканската война, от 1913 г., гр. Силистра става румънско притежание като е върнат към България през 1940 година.
В областта е развито селското стопанство, като предимно се отглеждат зърнени и технически култури. Климатичните условия и почвите са изключително благоприятни за развитие на земеделие. Липсват вековни гори - пейзажът се разнообразява от полезащитни пояси.
Природни и исторически дадености на региона дават възможност за развитието на познавателен, културен, екологичен, селски и ловен туризъм. Най-интересния природен обект в областта е езерото Сребърна. То се намира в западно от град Силистра и е част от биосферен резерват "Сребърна", включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. В река Дунава има формирани острови, някои от които са подходящи за отдих (плаж) и туристически цели. Дивечовия резерват Каракуз предоставя възможности за ловен туризъм, а природните резервати Малък Преславец (има езеро с водни лилии) и "Сребърна" са удобни места за екотуризъм.
Открити са многобройни археологически обекти и артефакти пръснати из целия регион - тракийски могили, останки от крепости, уникална гробница в Силистра и др. Поради стратегическото си местоположение, до 19-ти век тук са били построени няколко крепости. Има запазени къщи и църкви от епохата на Възраждането. Етно комплекса Рибарската махала в Тутракан е единственият архитектурен комплекс от този тип в България.
Сред историческите забележителности в Силистренска област са още:
- Кючук-кайнарджанската чешма в с. Кайнарджа, където е подписан мирния договор между Русия и Турция през 1774 г.;
- Военната гробница край с. Шуменци, в памет на загиналите през 1916 г. за освобождението на Добруджа
и др.
Източник: Guide-Bulgaria
