Тетевен е град в Централна Северна България. Намира се на 105 км от София и на 70 км от Ловеч.
Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.
Доказателство, че този край е обитаван от най-древни времена са находките в пещерите Моровица, Байовица, Драганчовица. От времето на траките са многобройните надгробни могили. По косвени сведения може да се установи, че живеещите тук траки, са от племето на сердите. Нумизматични находки доказват, че тук е имало и римско селище. Могат да се открият следи и от римски пътища и мостове, стражеви наблюдателници. Днешният Тетевен възниква през втората половина на 14-ти век. 16-ти и 17-ти век са период на разцвет и благоденствие за Тетевен. Градът се разраства, но къщите са толкова близо една до друга, че по покривите може да се мине от единия до другия му край. Развиват се 27 занаята. Тетевенските търговци стигат до Азия на Изток и до Виена на Запад. В града има 60 хаджии. Наричат го Алтън Тетевен - Златен Тетевен. През 70-те години на 19-ти век в Тетевен са развити много занаяти: терзийство, кожухарство, бояджийство, кожарство, железарство, дърводелство, копринарство, златарство. Въпреки навлизането на промишлени стоки в края на 19 век занаятите не загиват - благодарение на откритото през 1909 г. дърводелско училище. Най-трагичната дата в историята на Тетевен е 1 март 1801г. - градът е опожарен и сринат до основи - остават само четири къщи, а населението е избито или се спасява с бягство. Нещо, което говори за духа на тетевенци е, че десетилетия след това градът е възстановен наново и се включва активно във Възраждането на България. През 1872 г. Левски създава в Тетевен най-многобройния революционен комитет /51 члена/. В близост до Тетевен се разиграва последната драма от Априлското въстание - тук, в местността Костина загива Георги Бенковски - жертва на предателство. Близо до града намира смъртта си и тетевенецът Сава Младенов - един от най-близките съратници на Левски и Христо Ботев. Освобождението на Тетевен е свързано с името на неговия съгражданин Баньо Маринов, превел отряда на полковник Орлов през Васильовската планина. В началото на 20-ти век в околностите на Тетевен започва да се развива туризмът. Красивата природа, чистият въздух и близостта до столицата и други големи градове са важни предпоставки, които бързо го превръщат в желано място за почивка.
Ако сте на територията на община Тетевен и разполагате с няколко свободни часа, не се колебайте - подарете на себе си и на своите приятели незабравимо пътешествие из Тетевенския Балкан.
Културни природни забележителности
Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.
Доказателство, че този край е обитаван от най-древни времена са находките в пещерите Моровица, Байовица, Драганчовица. От времето на траките са многобройните надгробни могили. По косвени сведения може да се установи, че живеещите тук траки, са от племето на сердите. Нумизматични находки доказват, че тук е имало и римско селище. Могат да се открият следи и от римски пътища и мостове, стражеви наблюдателници. Днешният Тетевен възниква през втората половина на 14-ти век. 16-ти и 17-ти век са период на разцвет и благоденствие за Тетевен. Градът се разраства, но къщите са толкова близо една до друга, че по покривите може да се мине от единия до другия му край. Развиват се 27 занаята. Тетевенските търговци стигат до Азия на Изток и до Виена на Запад. В града има 60 хаджии. Наричат го Алтън Тетевен - Златен Тетевен. През 70-те години на 19-ти век в Тетевен са развити много занаяти: терзийство, кожухарство, бояджийство, кожарство, железарство, дърводелство, копринарство, златарство. Въпреки навлизането на промишлени стоки в края на 19 век занаятите не загиват - благодарение на откритото през 1909 г. дърводелско училище. Най-трагичната дата в историята на Тетевен е 1 март 1801г. - градът е опожарен и сринат до основи - остават само четири къщи, а населението е избито или се спасява с бягство. Нещо, което говори за духа на тетевенци е, че десетилетия след това градът е възстановен наново и се включва активно във Възраждането на България. През 1872 г. Левски създава в Тетевен най-многобройния революционен комитет /51 члена/. В близост до Тетевен се разиграва последната драма от Априлското въстание - тук, в местността Костина загива Георги Бенковски - жертва на предателство. Близо до града намира смъртта си и тетевенецът Сава Младенов - един от най-близките съратници на Левски и Христо Ботев. Освобождението на Тетевен е свързано с името на неговия съгражданин Баньо Маринов, превел отряда на полковник Орлов през Васильовската планина. В началото на 20-ти век в околностите на Тетевен започва да се развива туризмът. Красивата природа, чистият въздух и близостта до столицата и други големи градове са важни предпоставки, които бързо го превръщат в желано място за почивка.
Ако сте на територията на община Тетевен и разполагате с няколко свободни часа, не се колебайте - подарете на себе си и на своите приятели незабравимо пътешествие из Тетевенския Балкан.
Културни природни забележителности
- Екопътека "Горска пътека"
- Екопътека "Под пръските на водопада"
- Екопътека "Нагоре към слънцето"
- Екопътека "Царичина"
- Екопътека "Свеж полъх под слънчевия камък"